Начало » 2013 » Юни » 25 » Андрей Бобев: Ботев беше даскал на своя народ. Вие предадохте даскалите
10:32
Андрей Бобев: Ботев беше даскал на своя народ. Вие предадохте даскалите
Андрей Бобев е преподавател по български език и литература. Мнението му е разпространено във Facebook.

Два дни вече ахкате и охкате, че се орязва учебното съдържание по БЕЛ. Стига сте ми вдигали псевдопатриотична пушилка. Като ви е такъв зор за „Моята молитва”, къде бяхте, когато от конспекта за ДЗИ също така отпаднаха „Хайдути”, „Гергьовден”, „В механата” и цялата публицистика? Като толкова ви боли за „Чичовци” и „Дядо Йоцо гледа”, къде бяхте, когато от „Епопеята” останаха четири произведения за ДЗИ? Когато тихомълком бяха клъцнати „Братя Миладинови” например?

Сега, понеже сте много наясно с учебната програма, нито един от вас не вижда, че „Кочо” безмълвно се заменя с „Каблешков”. Така, както безмълвно отпаднаха преди време „Възпоминания от Батак”, „Новото гробище на Сливница” и още безброй текстове.

Щял да падне „Хамлет”. Трагедия. А когато тихичко паднаха „Хайдушки копнения” от Яворов, не беше трагедия, така ли?

Ау, какво ще правим сега… Защо не се питахте това, когато бяха изтрити от програмата за ДЗИ „Белите рози” от Йовков, или „Земляци”?

Мога да продължа да изброявам така до довечера.

КЪДЕ БЯХТЕ ВИЕ през всичките тези години?

Мислите си, че ще ви подмине? Ето, сега ще бъдат уволнени некадърните – и всичко ще се оправи?

Нищо не разбирате от образование. То, образованието, е като трикраките столчета от времето на нашите прадядовци и прабаби. Единият крак – това сме ние, даскалите. Вторият – това са учениците. Третият – това сте вие.

Мислите, че „Аз съм българче” се учи в училище? Грешите – учи се вкъщи.

Мислите ли, че щом веднъж в годината се сещате за образованието, значи през останалите 364 дни то, образованието, може просто така да си седи във въздуха и да чака вие с патриотичен дух да го спасите?

Вече двадесет години все така го „спасявате”.

А ние…

Всеки ден влизаме в класната стая пред вашите деца. Всеки ден заставаме на бойно поле. Всеки ден водим безнадеждна битка за спасяване на духовността, на човечността, на светлината на знанието…

ВСЕКИ БОЖИ ДЕН.

Унижавани, мачкани, подигравани, подритвани, псувани, оплювани, окарикатурявани… Ние, тъпите, немодерни, неадекватни, дрипави, пияни, без айфони, без джипове, без професури, без евросубсидии, без мечти, без утре – ние, даскалите на вашите деца.

Млъкнете! Какво сте ми ревнали за Ботев? Какъв ви е на вас Ботев? Каква ви е на вас Хекуба? Какви сме ви на вас ние? Нямате право да надигате воя на обиденото си патриотарство.

Аз, който всеки ден съм на барикадата на образованието – аз имам правото да мълча и да стискам зъби.

Вас – вас не съм ви виждал там, на барикадата. Вие раздавахте вашите актуални мениджърски решения от висотата на своята недосегаемост. Къде бяхте в последните две десетилетия?

Затова НЯМА да ви дам правото да откраднете моето мълчание. Нямате моралното право да ми ахкате и охкате сега, след като 20 г. искахте от учителя да бъде обслужващ персонал – да мълчи и да служи.

Ботев беше даскал на своя народ. Вие предадохте своите даскали. Какъв ви е на вас Ботев?”
Категория: Статии | Преглеждания: 192 | Добавено от: БЕЛТГ | Rating: 5.0/2
Total comments: 0
Name *:
Email *:
Code *: